Това е съдържанието на sms, който получих тази сутрин от мой приятел цесекар. Предполагам, че много левскари са получили подобни есемеси, обаждания или "поздравления" наживо. Затова и реших да използвам есемеса за заглавие на постинга си.

Това, което се случи вчера на Националния стадион, макар да беше изключително неприятно, в никакъв случай не беше кой знае каква изненада. Вчера тръгвах към стадиона с ясното съзнание, че може би без никакъв проблем ще изгледам всички мачове на отбора в евротурнирите тази есен, просто защото може това да е единственият. Всичко преди мача ме караше да се чувствам сякаш сме обречени. Има няколко контузени, дъждът помага не на нас, а на финландците, но най вече - "Левски" играе много слабо. И самочувствието, лъхащо от думите на финския треньор преди мача, не го възприемах като просто игра на нерви, а като съвсем хладнокръвна сигурност във възможностите им. На другия полюс бе Мъри Стоилов. И то пак съвсем откровено и без преструвки. Дори пренебрежителното отношение на Сираков към двубоя с финландците (отишъл си човека в Африка на сафари, моля ви се!?!) си плачеше да бъде наказано.
Исках обаче да вярвам, че може пък нещо да се промени, публиката да окаже своето въздействие, играчите да са окрилени... Уви! Какви ти тук крила...
Този "Левски" си намери майстора.

Болно ми е, мъчно ми е... Но това е положението. Просто в спорта, както и често в живота, след възход следва падение. Хубавото е, че след това пак следва възход... надявам се.

За да се задържиш задълго във възход си трябват усилия и... не без значение е това как се възприемат възходите и паденията. За привържениците на отборите как да е... Но не мога да рабера отношението на клубното ръководство, и по-специално на г-н Батков и Сираков. На моменти не може да се разбере дали те не са просто обикновени запалянковци, особено първият. Когато отборът върви, те не могат да спрат да се величаят, да се бият в гърдите. Да говорят врели-некипели. Да убеждават всички в това, което и без друго се вижда. Да се надсмиват над ЦСКА, когато те са слаби и безуспешни. 16 мача в Европа за година, не знам си колко отстранени съперници... е, това са фактите от преди два сезона. Преди този обаче, не съобразявайки се с това, че играта на отбора нещо не е същата, и шефове, и някои играчи продължиха по инерция и си обясняваха колко сме силни, как ЦСКА купуват, защото ги е страх и сме вдигнали летвата... Всичко това може би е е точно така.

Но с наблягането на подобни приказки "Левски" всъщност се отдалечи от висотата на летвата, която сам беше вдигнал. Забрави, че колкото по-висока е тя, толкова повече усилия се искат, за да можеш да я прескочиш. Забрави, че хармонията и разбирателството, добрият дух, който цари около отбора, всъщност е доста крехко нещо и трябва да се влага енергия за опазването му, а не да се пилее в празни приказки. Показа го неочакваната случка с напускането на Станислав Ангелов. Как отборът се оказва със свалени гащи само от едно такова уж дребно нещо, само заради един играч. Не оправдавам начина, по който Станислав действа, но и по никой начин не оправдавам и реакцията на клуба след това. Не искаха да се признаят за самопрецакани и пак доста енергия беше похабена, този път за заяждане с немците.
Това силно ми напомня случая с унгареца Петер Кабат, който през 2002 г. бързо се хареса на публиката и стана много важен за отбора. Тогава, след преждевременното спечелване на 3-тата поредна титла, г-н Георги Марков по телевизията се биеше в гърдите, че с Наско Сираков са си говорили и са били на мнение, че "Левски" и догодина пак ще е шампион. Само че стана сакатлък с Петер Кабат, уж щял да ходи в ЦСКА, не знам си какво... накрая не отиде в ЦСКА, но и не остана в "Левски". Крехката стабилност пак се разтури. Следващия сезон, макар много левскари да казват, че е бил нагласен за ЦСКА на Стойчо Младенов с многото съдийски подаръци, истината бе, че "Левски" не беше същият. Сега историята се повтаря като че ли.

Докато не се проявят по-трезво отношение към успехите и несполуките, винаги ще има такива ситуации. Най-малкото кофти чувството след провал ще се засилва от това, че знаеш, че тези, които до вчера си обиждал и си се величал над тях, едва ли ще си спестят "удоволствието" да ти понатрият и те носа, да се порадват. Защото сега фактите са - за една година в Европа - 12 мача, последните 8 от които загубени, голова разлика 1:19. Има много за какво да се подиграват червените.

И така естествено ще продължат порочния цикъл.